През 1879 г. Георги Желязкович подготвя първия устав на БНБ
На днешния ден през 1884 г . Георги Желязкович - български политик от Консервативната партия, поема поста на министър на финансите на Княжество България.
Той е роден през 1829 година в София. Започва образованието си в родния град, след което отпътува да учи в Букурещ. Георги Желязкович приключва финансови науки в Париж. След дипломирането си живее в румънския град Галац. През 1867 година приключва право в Москва и работи като служител в разнообразни търговски компании към Отоманската банка в Пловдив до 1878 година.
През 1868 година Георги Желязкович става помощен член на Българското книжовно сдружение (по-късно преобразувано в БАН), а по-късно и секретар на локалната му секция.
След Руско-турската война от 1877-1878 година той е включен във Временното съветско ръководство.
През 1879 година Желязкович приготвя първия правилник на Българска национална банка. След това сред 1 юли 1879 и 27 април 1881 г. той става нейн първи шеф.
След напускането на Българска народна банка Георги Желязкович е назначен за министър на финансите - това е в интервала 27 април 1881 - до 1 юли 1881 г. в държавното управление на ген. Казимир Ернрот - финландски офицер и админ на работа в Руската империя.
На 1 юли 1881 година обаче с решение на Второто Велико Народно събрание е открит режим на неконституционни компетенции на княз Александър Батенберг, т.нар. " Режима на пълномощията ". Още същия ден министър-председателят Казимир Ернрот подава оставка и князът назначава нов състав на Министерския съвет без глоба от национални депутати. Георги Желязкович още веднъж е назначен за министър на финансите. Шестото държавно управление на България е под директното управление на княза. То ръководи от 1 юли 1881 година до 23 юни 1882 г. в условия на по този начин наречения " Режим на пълномощията ". Това е единственото българско държавно управление без министър-председател.
По-късно Желязкович е комисар на жп линията Русе-Варна и основен комисар на събирането на десятъка - е един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на ХХ век. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари. След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира, наименуван е юшур и обгръща всички аграрни творби. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година. През 1882 г. данъкът е трансформиран в паричен, като се пресмята въз основа на междинния рандеман и настоящите пазарни цени.
Георги Желязкович сътрудничи със свои публикации и на вестниците " Съзнание “ и " Търновска конституция ".
Той е роден през 1829 година в София. Започва образованието си в родния град, след което отпътува да учи в Букурещ. Георги Желязкович приключва финансови науки в Париж. След дипломирането си живее в румънския град Галац. През 1867 година приключва право в Москва и работи като служител в разнообразни търговски компании към Отоманската банка в Пловдив до 1878 година.
През 1868 година Георги Желязкович става помощен член на Българското книжовно сдружение (по-късно преобразувано в БАН), а по-късно и секретар на локалната му секция.
След Руско-турската война от 1877-1878 година той е включен във Временното съветско ръководство.
През 1879 година Желязкович приготвя първия правилник на Българска национална банка. След това сред 1 юли 1879 и 27 април 1881 г. той става нейн първи шеф.
След напускането на Българска народна банка Георги Желязкович е назначен за министър на финансите - това е в интервала 27 април 1881 - до 1 юли 1881 г. в държавното управление на ген. Казимир Ернрот - финландски офицер и админ на работа в Руската империя.
На 1 юли 1881 година обаче с решение на Второто Велико Народно събрание е открит режим на неконституционни компетенции на княз Александър Батенберг, т.нар. " Режима на пълномощията ". Още същия ден министър-председателят Казимир Ернрот подава оставка и князът назначава нов състав на Министерския съвет без глоба от национални депутати. Георги Желязкович още веднъж е назначен за министър на финансите. Шестото държавно управление на България е под директното управление на княза. То ръководи от 1 юли 1881 година до 23 юни 1882 г. в условия на по този начин наречения " Режим на пълномощията ". Това е единственото българско държавно управление без министър-председател.
По-късно Желязкович е комисар на жп линията Русе-Варна и основен комисар на събирането на десятъка - е един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на ХХ век. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари. След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира, наименуван е юшур и обгръща всички аграрни творби. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година. През 1882 г. данъкът е трансформиран в паричен, като се пресмята въз основа на междинния рандеман и настоящите пазарни цени.
Георги Желязкович сътрудничи със свои публикации и на вестниците " Съзнание “ и " Търновска конституция ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ